All u need is something like love

Но дали точно това ти трябва.. винаги съм се чудила на този химичен феномен, наречен любов и как той влияе на различните индивиди.
Къде е линията, която човек слага между психическото и физическото .... дали ние изпитваме една истинска любов, описана в някакви стари книги.. или се залъгваме с този термин и реално ни влече само физическата, животинска наслада. Шантава работа.. все още не мога да разбера дългите връзки и какво точно изпитват хората, имащи такива взаимоотношения с някого? Любов? Дали..? Някой може и да си мислят, че се получава.. но в повечето случаи не е ли нещо, с което човек просто свиква и започва да приема като даденост?
Любовта към противоположния/еднаквия пол ми е абстрактна като цяло. Някакви ендорфини ти се мятат из мозъка, ти получаваш пристъп на безумна радост, временни представи за дадения човек в твоя измислен свят, няколко подсткачания на коремните мускули и после...? После не идва ли вече една еднообразност, граничеща с раздразнение.. та чак до апатия..
Не е ли по-лесно да кажеш, че си влюбен в сладоледа/шоколада.. все неща, които също те водят до тази хлапашка еуфория.. А относно конкретен индивид да си признаеш, че той ти допада временно..

Не знам.. доскуча ми..

Ако все пак сте фенове на любовта и посланията, а и на разбърникването в личното пространство на някакви хора, кликнете тук и можете да почетете някакви random любовни писма.