Spotless: Януари 2009

14 януари 2009, сряда

Let it snow, let it snow, let it snow

Вече не толкова актуално заглавие, като се има предвид, че снежните бури ни затрупаха преди 1-2 седмици, това се усети не само на улицата ами и по домовете ни (визирам руско-украинската газова битка... phuckerssss), но въпреки това днес ми е някакво романтичнозаспало настроението.. Може да се дължи на факта, че моето любимо он-лайн радио пуска много спокойни песни или пък защото още не е дошло високото напрежение до нашия офис.. знам ли.. скритите фактори сигурно са много.. но не искам да ги откривам..
Та, някъде, в някоя моя паралелна вселена.. сега вали сняг и множество призматични се реят покраи нас... спокойно ми е .. finally!

Снимки на Rinze van Brug

10 януари 2009, събота

All u need is something like love

Но дали точно това ти трябва.. винаги съм се чудила на този химичен феномен, наречен любов и как той влияе на различните индивиди.
Къде е линията, която човек слага между психическото и физическото .... дали ние изпитваме една истинска любов, описана в някакви стари книги.. или се залъгваме с този термин и реално ни влече само физическата, животинска наслада. Шантава работа.. все още не мога да разбера дългите връзки и какво точно изпитват хората, имащи такива взаимоотношения с някого? Любов? Дали..? Някой може и да си мислят, че се получава.. но в повечето случаи не е ли нещо, с което човек просто свиква и започва да приема като даденост?
Любовта към противоположния/еднаквия пол ми е абстрактна като цяло. Някакви ендорфини ти се мятат из мозъка, ти получаваш пристъп на безумна радост, временни представи за дадения човек в твоя измислен свят, няколко подсткачания на коремните мускули и после...? После не идва ли вече една еднообразност, граничеща с раздразнение.. та чак до апатия..
Не е ли по-лесно да кажеш, че си влюбен в сладоледа/шоколада.. все неща, които също те водят до тази хлапашка еуфория.. А относно конкретен индивид да си признаеш, че той ти допада временно..

Не знам.. доскуча ми..

Ако все пак сте фенове на любовта и посланията, а и на разбърникването в личното пространство на някакви хора, кликнете тук и можете да почетете някакви random любовни писма.

07 януари 2009, сряда

Гавърите на нашето време

Поради странните вкусове на някои мои колеги, наскоро аз си припомних и научих някой друг ретро чалга "хит". Не, спокойно, нямам температура, още не съм и тръгнала да си слагам "Планета" да ми е на 1-ви канал, а просто си припомних едновременно пошлостта и кича на едни уж изминали времена. Е, да, в днешно време тигровите и леопардови шарки са заменени с 22 цолови цици, продължаващ да те стряска грим, по-скъпи коли, вече понапомпали се момченца и доста по-ревливи текстове.
Но сред цялата тая картинка има една група, която аз много уважавам и която общо взето заобикнах още при 1-вото ми посещение на техен концерт (който си беше незабравимо преживяване :)) Въпросната група се казва Q-check и тя събира цялата тая народна картинка и я пречупва през призмата на пънк-ска-реге музиката.
Групата е представена от 4 момчета и едно бургаско цвете или казано с имена - Лъчо, Орлин, Марин, Милко и Роза :) Можете да им разгледате профила в myspace и да чуете някои от техните песни, а ако ви харесат можете да си ги свалита напълно безплано от www.mp3.bg.
Q-check в myspace: http://www.myspace.com/qcheck
Особен фаворит ми е песента "Доко-доко", тъй като там са добавени и звуци на гайда, а и леко death звучене все с помоща на новия елемент към групата - Калин.
А последната новина е дебютният им клип, който е много развеселяващ и си мисля, че си заслужава да го видите. Той е към песента "Поп-фолк звезда", която седя доста време на 1-во място в слушателския чарт на радио Z-rock.
Текстът на песента е тук.

Снимките са на любимата ми българска фотографка София Вълкова